Публикации

Показват се публикации с етикета Върхове

Връх Голям Перелик - Родопи

Изображение
Връх Голям Перелик е първенецът на Родопите (2191м). Той се намира в една от най-живописните планински местности, само на 19км западно от Смолян. Всяка година на 30 юли подножието на върха е домакин на етно-джаз фестивал, в който взимат участие световно известни звезди. Изгражда се импровизирана зала от стотици бали сено, която се осветява от големи огньове, запалени в специално оформени огнища.   МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА КАРТАТА! Изживяването е неописуемо на фона на прелестната Родопи планина.Голям Перелик е леснодостъпен, но в момента не може да бъде изкачен, защото там е разположено поделение на Българската армия. До подножието му може да се стигне от хижа Перелик за около 40 минути.

Връх Чумерна

Изображение
МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА КАРТАТА! Чумерна е връх в Елено-Твърдишкия дял на Средна Стара планина с височина 1536 m.  Намира се източно от Твърдишкия проход. Южните му склонове са стръмни, дълги, прорязани от дълбоки речни долини, а северните са къси, полегати, заети от букови гори. Изграден е от триаски конгломерати, пясъчници и мергели. Има находище на доломити. В по-високата част преобладават ранкери, а по склоновете – кафяви планинско-горски почви. В близост се намира хижа Чумерна.През самия връх преминава Европейски туристически маршрут Е3 в частта му хижа Буковец- Агликина поляна - прохода Вратник. Възможни подходи с автомобил: - от град Елена до хижа Чумерна; - от град Твърдица до хижа Чумерна.  Възможни подходи по туристически маршрути: - с. Мийковци- хижа Чумерна- връх Чумерна (3.30ч); хижа Буковец- хижа Чумерна- врух Чумерна (2.30ч); Проходът Вратник- Агликина поляна- връх Чумерна- хижа Чумерна (7.30ч).

Връх Безбог - Пирин

Изображение
МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА КАРТАТА! Безбог е гранитен връх в Пирин, разположен на Полежанското странично било. Висок е 2645 метра. Намира се на разклонение на полежанското било, което се отделя от Полежан и се разкланя още веднъж от самия връх Безбог. Склоновете му към Полежан и заравнението при Полежан-поляна са каменисти. На изток започва покрития с клек Безбожкият рид. Той обгръща скътаните под него Безбожки езера. През този рид преминава пътеката от хижа Безбог за Поповото езеро (през т. нар. "Малка душевадка"). На север от Безбог започва къс рид с тревисто-каменисти склоновете във високите части и гъст клек в района на по-ниския връх Безбожка тумба (2263 метра). Западните склонове на Безбог към Полежанския циркус са скалисти и много стръмни, на места отвесни. Лесно се изкачва от хижа Безбог (преходът е около час и половина, връщането около 1 час) по тясна пътека, която се вие между клека и може да загуби по-невнимателните туристи. Може да се покори също от юг, тоест...

Връх Вълчата глава

Изображение
МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА КАРТАТА! Връх Вълчата глава, по известен с турското си име Куртбашица е част от високото вододелно било белязано освен от него от върховете Росоватец, Зелениковец и острата пирамида на връх Марагидик (Русалка). На север от върха извира река Росица – основен приток на Янтра, а на югоизток – река Габровница, която маркира източната граница на “Централен Балкан”. Стръмните склонове на тази “верига” са обрасли с букови гори, а над тях се издигат скалистите урви, прорязани от лавинни улеи. Вълчата глава бележи източната граница на резерват “Пеещи скали”, всъщност самите Пеещи скали са страничен ръб на този живописен връх.

Връх "Милеви скали"

Изображение
МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА КАРТАТА! До връх Милеви скали се стига по няколко маршрута: от хижа "Равно боре" за около 2ч;от спирка Цепина за около 3ч; от гара Долене за около 4ч; от хижа "Кладова" за около 4.5 часа. Милеви скали е връх в рида Алабак в Западните Родопи. Представлява скалист връх, издигащ се на 1593.5 m н.в.През него преминава вододелната линия между водосборите на реките Чепинска и Яденица. Връх Милеви скали е изграден от метаморфни скали. Почвената покривка около върха е изградена от ненаситени кафяви планинско-горски почви , част от западнородопската провинция на балканско-средиземноморската почвена подобласт на средиземноморската почвена област. Растителността спада към родопски флористичен район. В геоботаническо отношение спада към родопския окръг на западнорилския район. Характерна е иглолистната растителност, която с понижаване на надморската височина преминава в смесена и широколистна, представена главно от бук. Животинският свят е характе...

Връх Камен дел - Витоша

Изображение
ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Камен дел се намира в северната част на Витоша и е с височина 1862м. От него се вижда цяла София. Сравнително лесен за изкачване. Един от маршрутите е от хижа Момина скала. Времетраенето е около 2 часа. Лесно достъпен е от Симеоновския лифт, като самото изкачване ще ви отнеме около 60-70мин. От върха се открива прекрасна гледка към София.

Връх Бобошевски руен

Изображение
Връх Бобошевски Руен е първенецът на Руенския дял, най-северният дял от Влахина планина, висок 1134м. Бобошевският манастир е разположен на източния склон на върха.   Изходен пункт: Хижа "Яна" - 1.30ч. ВИЖТЕ НА КАРТАТА!  

Алпийски гребен "Котешки чал" - Пирин

Изображение
Ридът Котешки чал, сниман от връх Бански суходол. ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Котешки чал (Котешки рид) се нарича остър алпийски гребен – разклонение на пиринското карстово било. Разположен е на мраморното било на Северен Пирин, между главното било и връх Дуниното куче. Котешкият рид се отделя от главното било в североизточно направление при безименния връх на северозапад от връх Бански суходол. Склоновете на рида са почти отвесни стени, спускащи се към циркусите Бански суходол и Баюви дупки. Представлява изключително тесен (на места до 20 сантиметра) скалист ръб. Въпреки че технически не е много труден, преминаването му е опасно, особено през зимата (образуват се козирки) и при силен вятър. През зимата е лавиноопасен.. В ниските североизточни части на рида е разположен връх Дуниното куче (2481 m). Геоложкият строеж на Котешкия чал е от протерозойски мрамори. Има пропастни пещери в северозападните склонове на рида. Котешкият чал е в границите на резервата „Баюви дупки - Джинджир...

Вр. Ланина Могила, Лозенска планина

Изображение
Връх Ланина могила със своята надморска височина открива чудесна панорамна гледка към съседната планина Витоша, връх Бачун както и към първенеца на планината връх Попов дял 1190 м. Възможно е да бъде изкачен от село Герман като пътеката преминава през друг панорамен връх - Бачун. При изкачването му от към село Лозен се преминава през изключително красивият проход "Влаковете". Преход по билото на Лозенска планина. Ще откриете че въпреки малката си височина, върховете предлагат незабравими гледки към Витоша, Рила, Стара планина и язовирите Искър и Пасарел.

Ардин връх

Изображение
Ардин връх (1731м) е най-високият връх в горното поречие на река Арда. Върхът се достига от село Горна Арда е разположено на 30км южно от град Смолян, в малка живописна котловина на двата бряга на река Арда. Селото е разположено в непосредствена близост до границата с Гърция и е с надморска височина около 1000м. От Ардин връх при ясно време се вижда Бяло море.  За да се достигне до Ардин връх, се преминава през извора на най-голямата река в Родопите - река Арда, която в миналото е наричана Арпесос.

Елин връх - Велин град

Изображение
Елин Връх /1568 метра н.в/ се намира в Северозападните Родопи, северозападно от Велинград /над квартал Каменица/. От града до върха се стига за около 3 часа бавен ход по красива пътека, тръгваща от квартал Каменица. На самия връх е построен параклис Свети Илия, стенописите в него са от известния велинградски художник Заварин Веселинов. Има и чешма с ледено студена планинска вода. От върха се открива гледка към Велинград, вижда се голяма част от Родопите – Баташкия дял и връх Сютка, а също така се виждат и части от Пирин.

Връх Ястребец - Рила

Изображение
Връх Ястребец е разположен на територията на планината Рила, която е най-високата планина както в България, така и на Балканския полуостров. Тя е на шесто място по височина в Европа заради факта, че връх Мусала е висок 2925 метра и е най-високият връх на Балканския полуостров. Планината е изключително красива със своите над сто върха, които са високи над две хиляди метра. Над седемдесет от върховете в планината са високи над две хиляди и петстотин метра, което ги превръща в истинско предизвикателство за запалените любители катерачи.До върха се стига за около 3 часа по туристически пътеки, достъпни само през лятото и пролетта, или за около 30 минути посредством кабинков лифт, чиято начална станция е в курорта Боровец, а последната станция е на самия връх. В непосредствена близост до станцията е хижа Ястребец, предлагаща настаняване и вкусно хапване. Върху връх Ястребец снегът се задържа дълго време през годината, но не се образуват ледници. Това създава отличн...

Връх Яловарника - Пирин

Изображение
Яловарника е връх в Пирин планина. Висок е 2763 метра. Разположен е в алпийския Северен пирински дял, на Каменишкото странично било. Яловарника е масивен гранитен връх. Гледан от Мозговишката порта, характерното му двувършие се откроява между останалите два гиганта на Каменишкото било - върховете Каменица и Куклите. На север от Яловарника след малък безимен връх е разположен връх Каменица. Свързва ги поредица отвесни скални жандарми. Дълбоко врязана седловина дели Яловарника от разположения на запад-югозапад връх Зъбът. Северозападните склонове на Яловарника се откриват към каменистия Беговишки циркус и имат типичен алпийски изглед. Те са почти вертикални, силно насечени и ерозирали, с обширни безводни каменопади в основата на върха.  На североизток склоновете на Яловарника са също скалисти. Те ограничават малко циркусно задълбаване, отворено към Демиркапийския циркус. В основата му е разположено Маненкото езеро. Южните и югоизточни склонове на Яловарника са полегати,...

Връх "Гарванов камък"

Изображение
Скалното светилище Гарванов камък (местното население нарича върха Гарваньов камик) се намира на едноименния връх в Гребен планина на 1008 m надморска височина, в близост до село Врабча, Община Трън."Гарванов камък" се намира в българската част на Гребен планина. До върха се стига по черен път, който започва от спирката при първата махала на селото. Веднага след спирката се тръгва наляво и нагоре към планината. След като се изкачи възвишението следва спускане към обширна необрасла падина и ново изкачване през букова гора. След като свърши гората започва равно каменисто било с много причудливи каменни форми. На някои от камъните се забелязват издълбани символи. Върхът се намира на най-северната част от билото и от него се открива чудесна гледка към Руй, сръбската част от Гребен и Влашка планина. Общо изкачването трае не повече от 1 час. ВИЖТЕ НА КАРТАТА!

Връх Кучето

Изображение
Този скалист връх е разположен непосредствено на запад от запомнящата се Козя стена. Той е част от главното било, но не е особено висок - 1660м надморска височина. През него минава и южната граница на най-малкия резерват в "Централен Балкан" – "Козя стена". Маршрутът от хижа"Ехо" до Беклемето, от който този връх е част не се препоръчва през зимния период. Той може да се осъществи само със специално подготовка, техника и компетентен водач. На много места се образуват козирки и падат лавини. ВИЖТЕ НА КАРТАТА!

Връх Синаница

Изображение
Синаница (2516 м.), наричан още Разцепения връх, Варовитата чука или Чуката, е връх в Пирин. Издига се на Синанишкото странично било, на югозапад от връх Георгийца и на запад от Момин връх. Изграден е от розово-сив мрамор. Има характерен разцепен вид, поради което не може да се сбърка, когато се гледа от югозапад, например от град Сандански. От върха при ясно време се разкрива красива гледка към Кончето и в. Вихрен на североизток до в. Каменица на югоизток. От едноименната хижа, която се намира на северозападния бряг на Синанишкото езеро до върха може да се стигне за час. Тъй като се намира малко встрани от останалите обекти в Пирин, Синаница е по-малко посещаван връх, но е любим на много от туристите. До него може да се стигне от хижите Вихрен, Беговица (Каменица), Яне Сандански или заслон Спано поле. Всеки от преходите е между 2 и 6 ч. Синаница е един от най-красивите върхове в Пирин и изобщо в България. ВИЖТЕ НА КАРТАТА!

Връх Ком - Стара планина

Изображение
Връх Ком е едно от прекрасните кътчета на България, прославено в едноименната поема на Иван Вазов. От подножието му се спускат няколко ски писти, които привличат стотици любители на зимните спортове. Намира се в Западна Стара планина, само на 18км от Берковица.  Връх Ком ви очаква! Скачайте в колите и право към Стара планина! ВИЖТЕ НА КАРТАТА!

Каньона "Шегава"

Изображение
Виж на карта Село Раждавица, разположено на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който завършва край село Буново. Името на каньона е Шегава с красиви скални фигури и останки от крепости, а през него тече вода единствено при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на малка площ е налице интересно съчетание на единично стоящи скали и скални венци. По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове през пролетта трябва да подскачат малки водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти. Тук се намира пещерата "Гълъбарника". За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – галери...

Връх "Камилата"

Изображение
Виж карта Името на върха произлиза от формата му, оприличена от някои планинари на двугърба камила. Връх Камилата е характерен масивен, хълмист връх, който е естествено продължение на рида Ръждавица в Северозападна Рила. Въпреки облия си релеф, върхът е известен с близо 200 метровата си северна стена, както и с "Камилските" скални игли от югозапад и скалите от юг. Името на върха идва от богатото планинарско въображение в миналото - дори и днес, погледнат от много страни в релефа на масива може да се види камила. До върха може да се достигне от заслона БАК (за около 40-45мин) през превала между Камилата и Ловница, от страната на Мальовишка долина. Върхът на Камилата предлага красива гледка към целия Мальовишки дял, както и на север към Витоша и Балкана.   Върхът е известен с това, че под него е загинал българският алпинист Людмил Янков - оцелял в Хималаите, но загинал трагично и нелепо под върха през 1988г.

Връх Аида - Хасково

Изображение
Мечковец е един от северните ридове на Източните Родопи, известен е също с името Айдаа или Аида, буквално от турски Мечата планина. От север ридът опира в Горнотракийската низина, от изток е Хасковската хълмиста област, от юг чрез седловината Китка и река Боровица ридовете Мечковец и Драгойна се отделят от останалата част на Родопите, на запад котловината на Банска река разделя Мечковец от Драгойна. В местността има множество интересни скали и пещера.Малко преди върха има и хижа с капацитет 35 места, подходяща за отдих и преспиване, а преди хижата има няколко други живописни места.