От любов към българските забележителности

ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Зоокомплекс "Пауните" се намира в близост до квартал "Черно море" на град Бургас. Комплексът включва ферма за пауни, ферма за щрауси, овощна градина от 100 дка с около 8000 дръвчета и "Бар и грил Пауните".  Фермата за пауните включва 260 птици от 26 вида от всички континенти и е най-голямата регистрирана колекция от пауни в Европа и Азия. Фермата за щрауси е обитавана от почти всички видове щраусови птици - африкански, ему, сиво нанду, бяло нанду и мини щраус тинаму. Зоокомлексът е дом и за други видове животни - понита, магаре, лами, елени лопатари, бяло и сиво кенгуру, нутрии, холандски мини козички, уникални платинени лисици, лебедови гъски, патици-индийски бегачи, мускусни патици. В началото на пролетта към колекцията от животни ще се присъединят и бели арктически вълци, миещи мечета, усати мечета, патагонска мара, скунксове, бодливо африканско свинче и др. Цени:  Вход: 2лв Работно Време:  Понеделник-

ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Славейковият дъб е най-старото дърво в парка, то е на повече от 500 години. Със заповед на Министерството на културата и туризма от 19 май 2005г "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" са обявени за паметник на културата от национално значение. Същевременно то е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са обявени за защитени природни обекти. Мястото е било градина на семейство Славейкови. Тук се срещат четворката от кръга "Мисъл" – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други писатели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения. В кв. „Лозенец“, между улиците „Презвитер Козма“, „Света гора”, бул.”Свети Наум” и жилищни блокове, се намира бившата градина на Петко Рачев Славейков – част от дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар”. В миналото, когато е

ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Преди повече от 680 години, в град Стара Загора израства чинар. Като природна забележителност той е обявен със заповед № 995 от 20.IV.1960 г. на Главно управление на горите град София на основание чл. 16 от 165-то Постановление на Министерския съвет от 05.VIII.1958 г. и е в държавния регистър под № 385. Местонахождението му е в местността „Бедечия“ – сега парк „Бедечка“, отстоящ на 0,5 км от главния път Стара Загора – Казанлък. Самият парк заема площ от 1 060 дка и е залесен през 1958 г. На метри от чинара протича река Бедечка, дълга 34 км, която е ляв приток на река Съзлийка. Обявен е за защитен обект, като чинар самотник с историческо значение.Като дървесен широколистен вид представлява източен чинар Платанус ориенталис, с диаметър в основата 3,5 м и обиколка 11 м, а височината му е 17 м. Чрез свредел на Преслер са извършени изчисления върху годишните му пръстени.Старият чинар е укрепен с подпрени метални конструкции, за да не се счупят клоните о

  ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Една от природните забележителности на Смолян е Вековното дърво – «Чинар» (Plantatus orientalis – Източен чинар), което е на 289 години. Дървото е пренесено от Беломорието през 1720 година от Беломорието (Гърция) и е засадено в "стария център" на Смолян. То е един от символите на стария Смолян. Около него се е намирал „Хуриет Мегдан“, прекръстен по-късно на площад „Свобода“. Това е културното и духовно средище на Пашмакли. Вековното дърво е част от впечатляващ ансамбъл, включващ християнската църква с единствената дървена камбанария на територията на общината. Короната на това дърво е с размер около 600кв м. Дървото е високо 25 метра, с обиколка на дънера близо 7 метра. В продължение на последните 50 години се охранява от държавата като природна забележителност, обявена със Заповед № 508/28.03.1968 год. на Министерството на горите и горската промишленост.  

ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Живописният бряг на с. Тюленово се намира до гр. Шабла, на 30км от граничен пункт Дуранкулак и на 80км от гр.Варна, близо до популярният Камен бряг. Мястото е известно с уникалният си бряг и пещери, чист въздух, прозрачна морска вода и неповторимата си природа. За онези които търсят по диви места и искат да се доближат до природата, тук е място за пълноценна почивка, морски риболов и подводен туризъм. Старото наименование на селото е Калъч кьой ("село на сабята"). Оригиналното название е на турски поради гагаузкото население (християни от тюркски произход). В селото се заселват постепенно множество българи от вътрешността на България, преди всичко котленско. През 1942г селото е преименувано Тюленово заради наличието на стада тюлени от вида монах, за които точно такова съчетание от прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказва подходящо място за населяване.

ВИЖТЕ НА КАРТАТА! Университетската Ботаническа Градина в София е създадена през XIX век (1892 г.) от професора по Ботаника Стефан Георгиев. Намира се в централната част на града, недалеч от Софийския Университет, в непосредствена близост до паметник Васил Левски, Националната галерията за Чуждестранно Изкуство и храм-паметника Александър Невски.На откриването в градината е засаден летен дъб (Quercus robur L.), в чиито корени цар Фердинад поставя златна пара. Днес дъбът, със своите могъщи ствол и корона, дарява сянка, напомняйки за просторните дъбрави, покривали някога Софийското поле. На площ от 5дка, в оранжерии и на открито, могат да се видят около 2500 вида. И до днес тази градина запазва духа на едно уютно място за приятна разходка, но и за сериозна образователна и консервационна дейност. Университетски ботанически градини са член на Световния съвет на Ботаническите градини (BGCI), Европейския консорциум на Ботаническите градини, Образователната мрежа за екологичн

В Народно читалище „Родопска искра“ в град Чепеларе се намира работилница за гайди. Един от трима майстори – Илия Учиков е сътворил над 142 каба гайди. Тук може да видите как се случва магията и се създава инструмент, звукът на който неволно всеки свързва с Родопите.  Посетителите на гайдарската работилница ще научат много от тънкостите на това майсторство: какво е гайдуница, къде се слага подписа на майстора, който я е изработил, по какъв начин се обработва дървото, рога и кожата, как се променя гласа на гайдата от всеки малък детайл, основни правила при настройването и правило, за това че гайдата се държи до сърцето, от лявата страна на тялото. Всичко това, разказано от майсторите гайдари с блясък в очите ще Ви накара да осъзнаете, че във всяка гайда майсторите са вкарали част от сърцето си и е специална. А след като засвирят ще потънете в приказния звук, това е звука на Родопите.В днешни дни основните видове гайда са два: джура и каба. ВИЖТЕ КАРТАТА!