Белоградчишките скали

Белоградчишките скали с право могат да се нарекат 8-то чудо на света. Показателни са и думите на писателя Антон Страшимиров: "Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи!" Тези невероятни творения на природата се намират в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Простират се на близо 30км дълъг участък и се разделят на три групи – Фалковска, Централна и Збеговска.

Над 200млн години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях. Най-интересните образувания се намират в Централната част - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата и други. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях са свързани и с легенди.

Една от тях гласи, че преди много векове сред скалите имало девически манастир, в който служела на Бога невероятно красивата монахиня Витиния. Мълвата за неземната й хубост се разнесла из цялата Римска империя. Един ден пред портите на манастира се появил римлянинът Антонио. Те се влюбили безумно и дълго време криели любовта си. Но след година детски плач огласил килиите на манастира и сестра Витиния била изправена пред строгия съд. Монахините решили да я прокълнат и изгонят заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон и умолявал да оставят любимата му. В този момент над скалите се извила буря, паднал гръм и манастирът се сринал, като всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето на ръце. През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар и да не стигнаха до финала.