"Дядо-Славейковото място" и дъбът на Пенчо Славейков - София
Славейковият дъб е най-старото дърво в парка, то е на повече от 500 години. Със заповед на Министерството на културата и туризма от 19 май 2005г "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" са обявени за паметник на културата от национално значение. Същевременно то е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са обявени за защитени природни обекти. Мястото е било градина на семейство Славейкови. Тук се срещат четворката от кръга "Мисъл" – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други писатели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения.
В кв. „Лозенец“, между улиците „Презвитер Козма“, „Света гора”, бул.”Свети Наум” и жилищни блокове, се намира бившата градина на Петко Рачев Славейков – част от дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар”. В миналото, когато един изселник турчин му я завещал, тя била около 10 дка., засадена с вишни, дюли, диви сливи, череши и дъбови дървета, а в средата – с голям, клонест орех. Такава се запазила до 1942 г., когато там се настаняват немски войници, които изсичат плодните дървета и клоните на някои дъбове, за да не пречат на дървените им бараки. Последните просъществуват до 1961 г. и са премахнати с много усилия от страна на ръководството на музея „Петко и Пенчо Славейкови“. Малко по-рано от Славейковото място са отнети площи за улица и двор на училище „Ламби Кандев“, както и за детска градина и затова то сега е около 8 дка. Последното му ощетяване става при построяването на жилищна кооперация, когато е взета най-интересната част от градината и завинаги закрита най-хубавата гледка към Западна София.
Коментари
Публикуване на коментар